Евростат: България е първата спирка на мигрантите към Европа
Незаконната миграция продължава да слага на тестване Европейския съюз, а статистиката демонстрира, че сред решенията за експулсиране и действителното връщане на мигранти в страните им на генезис продължава да съществува сериозна бездна. За огромна част от мигрантите България е първата спирка по пътя към Западна Европа, а крайната им цел са Германия, Франция, Нидерландия или скандинавските страни, написа Евростат.
Макар България да е една от основните външни граници на Европейски Съюз и да е измежду страните, които всекидневно поемат миграционен напън, страната не попада измежду европейските водачи по брой върнати нелегално пребиваващи жители на трети страни.
Данните обрисуват друга картина – България е на първо място директна страна, до момента в който главната тежест на процедурите по връщане остава съсредоточена в огромните западноевропейски стопански системи, написа БГНЕС.
Разликата сред експулсиране и действително връщане остава главното предизвикателство
Статистиката на Евростат демонстрира, че във всички страни членки броят на жителите на трети страни, получили заповед да изоставен Европейски Съюз, остава доста по-висок от броя на хората, които фактически са върнати.
Това е една от най-сериозните недостатъци на европейската миграционна политика. Процедурите постоянно се забавят поради правосъдни обжалвания, липса на документи за идентичност, отвод на страните по генезис да одобряват назад свои жители или комплицирани дипломатически процедури по реадмисия.
България – страж на външната граница, само че не и главен реализатор на връщания
Макар публичното внимание у нас да е ориентирано към незаконните прекосявания по българо-турската граница, данните демонстрират, че България не е измежду страните с максимален брой решения за връщане и дейно осъществени експулсирания.
Причината е географската роля на страната. За огромна част от мигрантите България е първата спирка по пътя към Западна Европа, а крайната им цел са Германия, Франция, Нидерландия или скандинавските страни. Именно там след това се водят множеството административни производства и се издават решенията за овакантяване.
Западна Европа носи главната административна тежест
Франция, Германия, Испания и Гърция не престават да концентрират максимален брой решения за връщане и действително осъществени репатрирания. Това е закономерно, защото точно тези страни одобряват най-вече мигранти, без значение дали като търсещи леговище, или като лица, пребиваващи нелегално.
На този декор българските индикатори наподобяват по-скромни, само че това не значи по-малко натоварване за институциите. Значителен запас се насочва към защитата на границата, регистрацията на мигрантите, обработването на молбите за интернационална протекция и предотвратяването на противозаконното прекосяване.
След Шенген ролята на България става още по-ключова
След присъединението към Шенген страната към този момент носи още по-голяма отговорност за отбраната на една от най-чувствителните външни граници на Европейския съюз. Това значи, че успеваемостта на българските гранични и миграционни служби към този момент има директно значение освен за националната сигурност, само че и за действието на цялото пространство без вътрешен граничен надзор.
В този смисъл триумфът на България не се мери само с броя върнати мигранти, а и със способността да лимитира противозаконните прекосявания още на външната граница.
Европейската политика се нуждае от повече от нови правила
Данните демонстрират, че казусът не е неналичието на законодателство, а осъществяването му. Европейският съюз разполага с механизми за връщане, само че тяхната успеваемост продължава да зависи от съдействието с страните на генезис, от работата на националните администрации и от продължителността на правосъдните процедури.
За България това значи, че без значение от относително по-ниския брой връщания, страната ще остане измежду най-важните участници в европейската миграционна политика поради стратегическото си местонахождение.
Успехът на България е обвързван с контрола на външната граница
Статистиката демонстрира, че миграционният напън не може да бъде оценен само посредством броя на върнатите мигранти. България не е измежду страните с най-вече експулсирани жители на трети страни, само че остава една от първите линии на отбрана на Европейския съюз.
Именно по тази причина триумфът на страната се мери освен с броя на изпълнените решения за връщане, а и със способността ѝ да управлява външната граница, да обработва миграционните потоци и да взе участие в общата европейска политика за сигурност.
Така данните демонстрират една по-малко забележима, само че стратегически значима роля на България – страна, която е по едно и също време входна точка към Европейски Съюз и основен фактор за действието на Шенген.
